Разни светове… Разни перспективи… Разни възприятия… Разни мисли и истории…
Разочарование поредно.
Болка и неудовлетворение.
Гняв и раздиране.
Тънкият воал на самозаблудата бе разкъсан.
Богатата фантазия отново те омота
в поредица от напразни очаквания.
Самотата на целия свят се стоварва върху ти.
Трудно дишаш.
Знаеш, че и това ще отмине.
До следващата заблуда – умишлена или случайна.
Трябваше да е топло,
но отвътре е студено.
Юлия Младенова
Пролет е. Един ден преди обяд на поляна пред блока се настани малък цигански катун – деца, двама възрастни, кучета, кон, каруца… Минават час, два, три. Боклуците по поляната се множат. Нараства и моето недоволство. Привечер обаче ми носи приятна изненада. Катунът започва да се раздига. Младата майка дава нареждане на децата да съберат боклуците, които са нахвърляли насам – натам. Едно от децата се противи. То остава да мързелува, докато другите начело с майката правят оборка. Като приключиха се качиха на каруцата и заминаха по пътя си.
На следващия ден. На светофар на централен столичен булевард е спрял скъп лъскав автомобил. Прозорецът до предната седалка се отваря. И оттам една млада наконтена жена изхвърля празна пластмасова чаша.
Контрасти…
От една пролетна разходка из слънчев Пловдив. Март, 2019.
Колко от вас се оглеждат, вървейки по своя път в живота? Забелязвате ли какво се приближава и какво се отдалечава от вас? Будни ли сте или преминавате през деня си предимно на автопилот?
Денят е предпоследният на 2016 година. Представяш ли си?! Докъде сме стигнали. До една 2016 година. А колко ли е имало преди нея?… В матрицата е пълно с коридори, връзки, възможности… А, дали има и задънени улици? Има ли наистина ситуации, от които няма изход? Или липсата на изход, всъщност не е нищо друго, освен късогледство. Невъзможност да се видят всички детайли и да се изведе уравнението до своя край…. Колко ли незавършени истории има в цялата Вселена? А във всичките налични вселени? А в зараждащите се?…
Колко сме стари и колко сме млади, всъщност? Колко хора си задават въпроси за това какво правим тук, облечени във формата на човешки същества. Колко не са заспали и наблюдават какво всъщност става с т.н. ни живот?
В последно време ме е обзела скука. Зацикляне. Мързелът ми прeчи да надигна глава и да изляза от дупката, в която съм се вкопала. Заспала дълъг зимен сън, дори и през другите сезони. Спя… Спя… А дори престанах и да сънувам истински. Само повърхностни образи. Толкова съм се покрила с пепел, проникнала навсякъде, запушила ушите и очите ми, че не мога да видя и чуя нищо ясно. Само смътни контури и едва долавящо се шумолене. Аз се убих. Самоубих се. Заличих се. Сега съществувам само като една не много стара пощенска марка, залепена върху овехтял, отдавна отворен пощенски плик… Какво ли имаше в него? За кого ли е бил предназначен?…
(30.12.2016)
Някакви капки. Диамантени сълзи. Отражение на конфликт, привидно забравен. Дълбоко, болката тлее. Праща пламъци и лава, изгарящи оголени рани. Рани, невидими с просто око. Но знайни, от дамгосаните с тежкото бреме да чувстват и виждат… оплетени в мрежата на своите привидни съществувания.
юни, 2015
автор: Юлия Младенова
image source: http://www.huffingtonpost.com/2013/09/20/photos-of-lava_n_3950497.html
Звездна нощ.
Огньове горят.
Изпепеляват отминали връзки.
Попарени надежди…
Пламък пламъка изгаря…
Превръщат се в легло от сива пепел,
копринено нежна на допир.
Ухае на спомен
за отминала (не)любов….
Снежинка, черна като пепел,
върху окото кацна.
Окото,
което можеше да вижда,
тъне в слепота сега.
Ледена висулка
в сърцето се вряза,
тежко отдавна заспало.
Незабелязано пробождане…
Прокърви…
Окото просълзи…
От устата стон се отрони
Но, човекът не се и събуди…
Продължи да тъне
в тежка, мрачна, лепкава забрава…
С усещания притъпени,
неспособен да се отдели, да отлети.
Казват –
животът бил прекалено кратък.
Но в болка –
е толкова дълъг…
В оковите на депресията
всичко изглежда безсмислено и трудно.
Задаваш си въпроса,
да има или няма твой живот.
Питаш се,
за какво ти е?…
Един ден си горе.
В другия пълзиш нейде долу.
Безполезност яде гърлото ти.
Зейва дупка в душата и сърцето.
А ти се губиш в тишина.
Прекалено тежко е да се говори….
Юлия Младенова
2014
image source: http://goo.gl/DUy40D
От Рая в Ада и обратно…
Напред – назад.
Все така… се размотаваме в живота…
А, живот ли е това?… Или пък нещо друго?…
В смъртта, дали сънуваме живот?…
Юлия Младенова
2014
photo: Johnny Depp,
movie “From Hell”
Световете на Юлия (Младенова) 