Предпоследният ден на 2016 г.

   Денят е предпоследният на 2016 година. Представяш ли си?! Докъде сме стигнали. До една 2016 година. А колко ли е имало преди нея?… В матрицата е пълно с коридори, връзки, възможности… А, дали има и задънени улици? Има ли наистина ситуации, от които няма изход? Или липсата на изход, всъщност не е нищо друго, освен късогледство. Невъзможност да се видят всички детайли и да се изведе уравнението до своя край…. Колко ли незавършени истории има в цялата Вселена? А във всичките налични вселени? А в зараждащите се?…
   Колко сме стари и колко сме млади, всъщност? Колко хора си задават въпроси за това какво правим тук, облечени във формата на човешки същества. Колко не са заспали и наблюдават какво всъщност става с т.н. ни живот?
   В последно време ме е целият текст ТУК

Advertisements

Капки и лава

Някакви капки. Диамантени сълзи. Отражение на конфликт, привидно забравен.  Дълбоко, болката тлее. Праща пламъци и лава, изгарящи оголени рани. Рани, невидими с просто око. Но знайни, от дамгосаните с тежкото бреме да чувстват и виждат… оплетени в мрежата на своите привидни съществувания.

image source: http://www.huffingtonpost.com/2013/09/20/photos-of-lava_n_3950497.html

юни, 2015

автор: Юлия Младенова

//
image source: http://www.huffingtonpost.com/2013/09/20/photos-of-lava_n_3950497.html

Жълто-черен пламък (не)любов

Fire-Flames-Background-Wallpaper

 

Звездна нощ.
Огньове горят.
Изпепеляват отминали връзки.
Попарени надежди…
Пламък пламъка изгаря…
Превръщат се в легло от сива пепел,
копринено нежна на допир.
Ухае на спомен
за отминала (не)любов….

 
 
*

Юлия Младенова
2014

 

Снежинка, черна като пепел

Снежинка, черна като пепел,
върху окото кацна.
Окото,
което можеше да вижда,
тъне в слепота сега.
Ледена висулка
вряза се в сърцето,
тежко отдавна заспало.
Незабелязано пробождане…
Прокърви…
Окото просълзи…
От устата стон се отрони
Но, човекът не се и събуди…
Продължи да тъне
в тежка, мрачна, лепкава забрава…
С усещания притъпени,
неспособен да се отдели и отлети.

 
Юлия Младенова
2014
blacksnow
image source: http://goo.gl/L02w9c
~

В оковите на депресията

Казват –
животът бил прекалено кратък.
Но в болка –
е толкова дълъг…
В оковите на депресията
всичко изглежда безсмислено и трудно.
Задаваш си въпроса,
да има или няма твой живот.
Питаш се,
за какво ти е?…
Един ден си горе.
В другия пълзиш нейде долу.
Безполезност яде гърлото ти.
Зейва дупка в душата и сърцето.
А ти се губиш в тишина.
Прекалено тежко е да се говори….

 

Юлия Младенова
2014

feet-in-chains

image source: http://goo.gl/DUy40D

 

От Рая в Ада и обратно…

От Рая в Ада и обратно…
Напред – назад.
Все така… се размотаваме в живота…
А, живот ли е това?… Или пък нещо друго?…
В смъртта, дали сънуваме живот?…

 

Юлия Младенова
2014

73255_379230105502294_1402765836_n

photo: Johnny Depp,
movie “From Hell”